Олеандър – Nerium

Семейство: Кутрови (Apocynaceae).
Родина: субтропичните райони на Средиземноморието до Източна Азия.
Цъфтеж: от юни до октомври.
Растеж: бърз.
Светлина: ярка, растението понася преките слънчеви лъчи. През зимния период, при мъгливи дни, е необходимо допълнително осветяване.
Температура: През пролетно-летния период 20-27°С. Растението има период на покой през зимния сезон – добре е през този период да се осигури температура от 8-15°С.
Поливане: Обилно – през пролетта и лятото, през есента и зимата – умерено, в зависимост от температурата на помещението, в което презимува.
Влажност на въздуха: Понася сух въздух. Също така през зимата е допустимо растението да се пулверизира, ако е в отоплено помещение при температура над 19°С.
Подхранване: През пролетта и лятото се подхранва с течни органични и минерални торове (редувайки ги) ежеседмично или веднъж на две седмици.
Период на покой: от ноември до февруари. Оптималната температура за този период е 8-15°С, с умерено поливане, пулверизиране и много светлина.
Пресаждане: В края на май – началото на юни, младите екземпляри - ежегодно, възрастните – при необходимост.
Размножаване: чрез резници, отводки, по-рядко – от семена.

Рода на Олеандъра или Нериума (
Nerium L.) наброява според различни източници от 3 до 10 вида растения от семейство кутрови, свободно растящи в субтропическите райони на Средиземноморието до Източна Азия.

Рода е получил името си отгръцката дума «nerion» — влажен, мокър, дъждовен – това е свързано с факта, че макар олеандъра да обича горещия климат и да обитава сухи райони, се нуждае от активен приток на подземни води. Името на вида се състои от две думи: «олсо» — ароматен и «андрос» — име на един от гръцките острови. Това са вечнозелени високи храсти с тесни кожести ланцетни листа, разположени супротивно или във венец от по 3-4. Цветовете са ярки, едри, петделни, в класовидни съцветия по върховете на клоните. Венеца е розов, червен, бял или жълт. Плодовете приличат на многосеменни листа.

Най-разпространения облагороден вид е обикновения олеандър (N. oleander). Като стайно растение олеандъра има дълга история. Още в началото на 17 в. с него са украсяванили домовете си. Има много градински видове, различаващи се с кичестите си форми и разнообразието на цветната окраска. Растението се адаптира добре в стайни условия, изисква ярка слънчева светлина. При покупката на растението, то може да изглежда като компактно храстче, но се разраства много бързо и може да достигне височина от 2 м.

Всички части на растението са отровни, съдържат редица гликозиди (олеандрин, корнерин и др.). От препаратите, които се получават от листата му — нериолин и корнерин — се приготвят разтвори и таблетки, използвани при различни проблеми на сърдечно-съдовата система. Цветовете на олеандъра са силно ароматни, продължителното вдишване на аромата предизвиква главоболие.
Може да се отглежда в просторни, светли жилищни помещения. Той е прекрасно интериорно украшение за обществени сгради, самостоятелно като акцент или във висока растителна група.

Видове:

Олеандър обикновен (Nerium oleander L.). Синоними: Олеандър индийский (Nerium indicum Mill.), О. ароматен (Nerium odorum Aiton.).

Диворастящия олеандър се среща по цялото крайбрежие на Средиземно море, в Алжир, Андалусия, Италия. По бреговете на реките в Италия се разпростират храстовидни гори от див олеандър.
Това е едно от най-древните декоративни растения. Развъждали са го в градините на древна Гърция и Рим, изобразяван е в букети и гирлянди по фреските от тези епохи. Вечнозелен, голям, обилно разклоняващ се храст с изправени клони, достигащи височина до 3-4 метра. Листата с къси дръжки са линейно-ланцетни, супротивни или в класовидни съцветия (в комбинация по 3), с дължина 10-15 см и 2,5-3 см ширина, леко кожести, горната страна е зелена, долната — светло-зелена.

По време на цъфтеж храстите с тесни, като на върба, листа се покриват обилно с пищтни гроздове от съцветия - многобройни едри, красиво оцветени цветове със замайващ аромат. Естествените цветове са розов и червен с просто разделени венчелистчета. Цъфти от юни до октомври.

Обикновено се култивират градински видове с по-едри (с диаметър до 6 см ), често кичести цветове с бяла, розова, розово-оранжева по-рядко жълта окраска , понякога пъстра или двойна.

В стайни условия се отглежда един вид, но неговите вариации могат да задоволят вкусовете на всеки цветар.

Грижи за растението:

За нормалното развитие и цъфтеж на олеандъра е необходимо много светло, слънчево място с постоянен приток на свеж въздух. Расте добре на прозорци с южно изложение. При отглеждане на прозорци със северно изложение може да хвърля листата си заради недостатъчно осветяване, за това е необходимо да се осветява допълнително с изкуствена светлина.

През летния период може да се изнесе на открито (балкон, веранда или градина) и да се държи на слънчево, проветриво място, но трябва да бъде защитено от излишна влага. В градината е най-добре олеандъра да се разположи до южна стена. Ако няма възможност за изнасяне на растенията на открито по време на топлия сезон, то желателно е помещението да се проветрява редовно.

През зимата също е необходима ярка светлина. Може да се осветява допълнително с изкуствено осветление – осветителните тела трябва да се поставят над растението, на разстояние 60-70 см.

Доосветяването трябва да е минимум 8 часа на ден. През есенно-зимния период е добре да се проветрява по-често помещението, като се избягват студените въздушни течения. При недостатъчно светлина, листата на олеандъра падат. Ако сте закупили такова растение, което е било съхранявано при слабо осветление, то трябва да се приучи постепенно към по-ярката светлина.

През пролетно-летния период (особено през периода на цъфтеж) растението предпочита висока температура (20-27°С) с постоянен приток на свеж въздуха. През есента температурата плавно се понижава до 18-15°С. През зимата олеандъра се държи на прохладно, добре осветено място при температура 8-15°С, от средата на март е желателно да не пада под 15°С. При по-високи температури се налага често да се проветрява помещението.

Олеандъра се полива обилно от пролетта до есента, Веднага след като горния слой на субстрата просъхне. В горещите и слънчеви дни при поливане може да се оставя вода в подложката. Дори е препоръчително през горещите дни винаги да се долива вода в подложката. Ако времето е хладно и мрачно, най-добре е да не се оставя излишна вода в подложката, а да се излива. Поливането е с мека, добре престояла и топла вода (с два-три градуса по-топла от температурата в стаята, където е растението).

През есенно-зимния период растението се полива умерено, в зависимост от околната температура, следейки да не се преполива и да загният корените. Полива се два-три дни, след като горния слой на субстрата е просъхнал. Олеандъра е чувствителен на засушаването на почвата.

От пулверизиране през пролетно-летния период растението не се нуждае. В горещи дни е по-добре цялата саксия да се постави в съд с вода. През зимата все пак е добре растението да се пулверизира с вода със стайна температура. При сух въздух може да засъхнат крайчетата на листата.

Растението реагира добре на подхранване през пролетно-летния период с течни органични и минерални торове (редувайки) ежеседмично или веднъж на две седмици. Добре е да се подхранва в по-хладни дни и половин час след обичайното поливане на растението.

Обилния цъфтеж при олеандра зависи от неговото подрязване. Извършва се след цъфтеж, скъсявайки клоните му наполовина или даже повече, защото цветовете се образуват по върховете на едногодишните филизи, добре порастнали след подрязването.

Отрязаните клончета може да се използват за резници, които лесно се вкореняват.

При цъфтящите екземпляри вегетативните издънки, израстващи под цветните пъпки, трябва да се отстраняват, защото ще възпрепятстват цъфтежа.

Причината за отсъствие на цъфтеж е липсата на подрязване или много слабото подрязване, а също и недостатъчнота светлина, недостатъчното подхранване и поливане.

Пресаждането е в зависимост от нарастването на кореновата туфа. Най-доброто време за това е края на май – началото на юни. Младите растения се пресаждат при необходимост — всяка година, възрастните на всеки 2-3 години. При пресаждането старите корени се скъсяват силно, може малко да се намали количеството на субстрата (за по-обилен цъфтеж). Когато растението достигне големи размери и пресаждането е невъзможно, би било дастатъчно да се смени само горния слой на субстрата в саксията, без да се безпокои растението. Отрязаните корени се обработват с дървени въглища на прах. Предпочита се почвата да е глинеста, pH около 6. Може да се използва тежка смес от 2 части градинска пръст и по 1 част листовка, хумус и пясък, с добавка от рогови стърготини. Необходим е добър дренажен слой.

Олеандъра се размножава със семана (рядко), чрез резници или с въздушни отводки.

При размножаването от семена трябва да се помни, че семената на олеандъра бързо губят кълняемостта си и е необходимо да се засеят скоро след като са узрели. Пониците не се появяват едновременно.
Преди засяването може да се накиснат за 30-40 минути в раствор на калиев перманганат, или в системен или биологичен фунгицид. След това се накисват за няколко часа в топла вода – разтвор на минерален циркон. Субстрата за посева на семената се подготвя от вермикулит, пясък и парченца дървени въглища. Семената се засяват върху влажния субстрат, без да се притискат и леко се поръсват отгоре. Съда се поставя на топло място при температура 32-35°С, пониците се появяват за около 7-10 дни. При по-ниска температура 21-25°С времето за появата на пониците се удължава и има опасност от загниване на семената. След като пониците се появят, е необходимо да се осветяват с лампа. Трябва да се поддържа необходимата влажност и температура (не по-ниска от 18°С) на въздуха и редовно да се проветрява. След появата на първата двойка листа, младите растения постепенно се приучват към стандартните условия зя отглеждане на растението. Когато се появи втората двойка листа, се пикират в подходящи саксийки.

По-добре е олеандъра да се размножава вегетативно, тъй като при размножаване от семена най-често се губят наследствените белези на вида.

Размножаването чрез резници се извършва през пролетта или есента. Подготвят се резници с дължина от 10-15 см, срезовете се обработват с прах от дървени въглища и се подсушават. Резниците се вкореняват в перлит, натрошен керамзит, смес от пясък с дървен въглен. Около мястото на кореновата шийка се насипва чист пясък или се нареждат късчета дървен въглен, което предпазва основата на стеблото от загниване. Поддържа се температура 18-20°С и силна светлина. Необходимо е да се следи субстрата да не е много влажен, тъй като това води до загниване на резниците.

Резници могат да се вкоренява и в съд с вода, в която предварително са сложени няколко късчета дървен въглен против загниване.
При благоприятни условия вкореняването на резниците става за около три-четири седмици. Засаждат се в смес от равни части градинска пръст, торф и хумусна почва, като се добавя и малко пясък.
За размножаване се използват и въздушни отводки, вкореняващи се във влажен пясък или стъклена тръбичка, в която се налива вода. Долния край на тръбичката се затваря плътно с разполовена коркова тапа, където се защипва клончето на олеандъра. Клончето се намазва с восък, за да не изтича по ствола му вода от тръбичката. За да се образуват корени на клончето, се правят два успоредни разреза по диаметъра и се премахва пръстена от кората между тях с ширина от 2-3 мм. След образувянето на коренчета, отводката се отрязва от растението-майка и се засажда в отделна саксия.

Мерки за сигурност:

Всички части на олеандъра съдържат отровен сок, в чийто състав има редица гликозиди (олеандрин, корнерин и др.), ето защо при работа с растението — пресаждане или подрязване — трябва да се внимава. А в домове, където има малки деца, най-добре да не се отглежда.

Особено отровен е сока за домашните птици. При подрязване трябва да се пазят очите и устните, да не попадне сок от растението. След грижи за растението ръцете трябва внимателно да се измият със сапун. Не бива да се остава продължително време в помещение, където има цъфнал олеандър, нито да се нощува в такова: може да настъпи отравяне от аромата на неговите цветове. Децата също трябва да бъдат предупредени.

Отровни са не само стеблата и листата, но и цветовете и плодовете му. Следете внимателно малките деца да не ги слагат в устата си. Поглъщането на растителни части от олеандъра води до стомашно разтройство, повръщане, болки в корема, виене на свят, нарушаване на сърдечния ритъм, расширение на зениците и спиране на дишането. Не бива да се допуска попадането на сока на олеандъра в рани.

Лечебни свойства:

Листата на олеандъра съдържат гликозиди. Ето защо ги събират и ги използват за приготвяне на препарати за лечение на остра и хронична недостатъчност на кръвообращението от II и III степен, особено при порок на митралната клапа, придружен от аритмия.

Възможни трудности:

При недостатъчно светлина през лятото – не цъфти.

При недостатъчно светлина през есенно-зимния период растението хвърля листата си.

Поврежда се от специфично за рода заболяване – олеандров рак.
Оскъдния цъфтеж при възрастните екземпляри е причинено от недостатъчно подхранване и светлина, недостатъчно поливане и когато растенията не се подрязват.

Вредители: щитоносна въшка, акари, власеста щитоносна въшка, обикновена въшка.