РЕБУЦИЯ — REBUTIA K. SCHUM.

Семейство: Cactaceae.

Родина: Южна Америка (планинските области).

Цъфтеж: през лятото.

Растеж: бавен.

Светлина: ярка. Растенията понасят преки слънчеви лъчи.

Температура: през лятото +20-35°C, през есента и зимата +6-10°С.

Поливане: през лятото — редовно, през есента и зимата — не се полива.

Влажност на въздуха: не се нуждае от пулверизиране.

Подхранване: веднъж месечно с торове за кактуси, през периода на покой – не се подхранва.

Период на покой: от есента до пролетта, при температура 6-10°С, от средата на септември до средата на май – без поливане (докато температурите не се повишат над 20°С).

Пресаждане: през пролетта. Младите се пресаждат ежегодно (при необходимост), възрастните екземпляри на всеки 3-4 години.

Размножаване: през пролетта, от семена и чрез вкореняване на странични издънки – «детки», присадка.

Според различни източници рода Ребуция (Rebutia) наброява от 2 до около 100 вида кактуси, разпространени в Южна Америка.

Това са неголеми растения с кълбовидни стъбла с многобройни бодли. Ребрата са ниски, разделени на папили, разположени спираловидно. Цветовете не са големи, тръбести, с гола тръбичка., появяват се в голямо количество по долните ареоли. Рода Ребуция е близък до рода Айлостера, въпреки че възрастните айлостери имат цилиндрични стъбла, къс остър мъх по цветната тръбичка и плодника, и цветовете им са срастнали до половината дължина на тръбичката. Редица специалисти класифицират рода айлостера като подрод на рода ребуция.

Ребуциите не са взискателни и са подходящи за начинаещи. Важно условие за успешното отглеждане на ребуциите е спазването на температурния режим и режима на поливане през есента и зимата.

Видове:

R. deminuta (Weber) Br. et Rose.

Синоним: Айлостера деминута (Aylostera deminuta (Weber) Backeb.).

Родина на растениението е Северна Аржентина. Много променлив вид с кълбовидно стъбло, височина около 10 см и диаметър 6-8 см, силно разклоняващ се в основата и образуващ плътни групи. Стъблото е тъмно-зелено, с 12-13 спирално завити ошипени ребра. Ареолите са със сивкаво-бял мъх; с 10-12 кафеникави четинести странични шипове с дълж. 5-6 мм. Към средата на лятото от старите ареоли, които при младите екземпляри са при самата основа на стъблото, се появяват многобройни ярки тръбести дневни цветове, с дълж. и диаметър 3 см, с ярки червено-оранжеви венчелистчета. Расте добре на слънчево място. Презимуването на сухо и хладно обуславя последващия обилен цъфтеж.

R. fulviseta Rausch.

Родина на растението са планинските райони на Боливия. Стъблото е кълбовидно, с височина 8-10 см и диаметър 5-б см, силно разклоняващо се в основата и образуващо плътни групи. Стъблото е тъмно-зелено, почти черно, с 12-13 спирално извити ошипени ребра. Ареолите са със сив мъх, с 10-12 кафяви четинести странични шипове с дълж. 5-6 мм, не много остри. Към средата на лятото от старите ареоли, които при младите екземпляри са в самата основа на стъблото, се появяват многобройни ярки тръбести дневни цветове с дълж. и диаметър 2,5 см, венчелистчетата са лъскави, тъмно-червени. Расте успешно на добре осветено място. Презимуването на сухо и хладно е необходимо условие за цъфтежа през следващия сезон.

R. heliosa Rausch.

Расте в планинските области на Боливия. Първоначално растението е с кълбовидно, а по-късно с леко издължено стъбло, с височина около 8 см и диаметър 1,5-2,5 см, силно разклоняващо се в основата и образуващо плътни групи. Сивкаво-зеленото стъбло е с 35-40 спираловидно разположени ребра с дребни шипчета. Ареолите са с кафяв мъх и с 24-26 сребристо-бели четинести къси шипове с дълж. 1 мм, гребеновидно разположени по сторите ареоли. Няма централни шипове. През лятото от старите ареоли, които при младите екземпляри са в самата основа на стъблото, се появяват многобройни ярки тръбести дневни цветове с дълж. 4,5-5,5 см и диаметър 4 см. Венчелистчетата им са червено-оранжеви с лилава централна ивица. Вида не е труден за отглеждане, обича светли места.

R. krainziana има тънки белоснежни бодли, надничащи от ареолите, и големи червени тръбести цветове.

Има разновидност albiflora - с бели цветове.

R. miniscula.

Родина — Аржентина. Стъблото е светло-зелено, с плоскокълбовидна форма, до 5 см в диаметър, с дребни, спирално разположени шипове, по които има многобройни, къси, четинести бодли с бял, златист и кафяв цвят. Цветовете са с диаметър 3 см и до 4 см дълж., червени. Презимуването на сухо и хладно място обуславя цъфтежа през следващия сезон.

R. perplexa Don.

Родина на растението е южната част на Боливия. Стъблото е кълбовидно, с височина 6-8 см и диаметър 1,5 см, силно разклоняващо се в основата и образуващо плътни групи. Сивкаво-зеленото стъбло има 18-22 спирално извити ребра с дребни бодли. Ареолите са с кафяв мъх, с 20-30 кафеникави четинести странични шипове с дълж. 2-5 мм и примерно с 6 централни шипове от същия вид. През лятото от старите ареоли, които при младите екземпляри са при самата основа на стъблото, се появяват многобройни тръбести дневни цветове с дълж. 4,5 см и диаметър около 4 см, с ярко-розови венчелистчета. Растението не е трудно за отглеждане, не изисква пряка слънчева светлина (расте на полусянка). Презимуването на сухо и хладно място обуславя цъфтежа през следващия сезон.

R. pulvinosa Ritt. Et Buin.

Родината на растението е южната част на Боливия. Стъблото е кълбовидно или късоцилиндрично, с височина 6-8 см и диаметър около 3 см, силно разклоняващо се в основата и образуващо плътни групи. Тъмно-зеленото стъбло има многобройни ошипени спирално извити ребра. Ареолите са със сивкаво бял мъх, с 15-22 кафеникави четинести странични шипове с дълж. около 3 мм и примерно с 6 централни, по-големи шипове. През лятото от старите ареоли, които при младите екземпляри са в самата основа на стъблото, се появяват многобройни тръбести дневни ярко-оранжеви цветове с дълж. 2 см и диаметър 1,5 см. Растението не е трудно за отглеждане. Отглежда се на слънчево място, в хранителен, но добре дрениран субстрат. Презимуването на сухо и хладно място обуславя цъфтежа през следващия сезон.

R. senilis. Родина — Аржентина. Стъблото е зелено, кълбовидно или леко издължено, до 7 см в диаметър и височина до 8 см. Бодлите са многобройни, четинести, с дълж. до 3 см, бели, покриват гъсто стъблото. Цветовете са около 3 см в диаметър, червени, във вътрешността - бели.

Грижи за растението:

В естествени условия ребуциите растат на голяма височина, в пукнатините и вдлъбнатините на планинските скали, аклиматизирани към големите температурни амплитуди в денонощието, поради което в стайни условия трябва да им се осигури добре осветено място и свеж въздух.

Ребуцията предпочита ярка, пряка слънчева светлина, без защита (с изключение на R. perplexa, която расте добре на полусенчести места). Кактусите се чувстват най-добре на открити юго-източни и южни балкони и прозорци. Растат, макар и не толкова добре и на източни и западни. Ако растението се държи на северен прозорец, поради недостига на светлина, губи естествения си вид, издължава се и не цъфти (необходимо е допълнително осветяване и през ятото). Ако есента и зимата са мрачни и мъгливи, през пролетта растението трябва постепенно да се аклиматизира към преките слънчеви лъчи на открито, за да се избегне изгаряне.

През лятото ребуцията се държи при температура 25-35°С. Ако няма възможност да се изнесе на открито, препоръчително е помещението да се проветрява често. През есента температурата на въздуха постепенно се понижава, за да може растението да почива. През периода на покой ребуцията се оставя на хладно, сухо и светло място, оптималната температура е 6-10°С. При по-високи температури растението се издължава, израстват многобройни странични издънки и цъфтежа не е така обилен. Спазването на температурния режим през есента и зимата е много важно, тъй като топлия въздух, в комбинация с недостига на светлина не позволяват да настъпи периода на покой и могат да предизвикат деформация на растението.

Полива се редовно, веднага след като субстрата в саксията просъхне. Използва се добре престояла и подкиселена с лимонена киселина (0,5 чаена лъжичка на 7 литра) вода. От средата на септември до средата на април не се полива, освен единствено младите растения, които са с диаметър по-малко от 1 см. Поливането започва, когато дневните температури надвишат +20°С.

С настъпване на вегетативния период, растението може да се подхранва – веднъж месечно със специални торове за кактуси. През периода на покой не се подхранва, за да се избегне нежелан растеж. Нивото на азот в минералните торове трябва да е по-ниско от това на другите елементи. По-високото съдържание на азот може да предизвика загниване на корените. Подходящо е съотношението: азот(N) – 9, фосфор (P) - 18, калий (K)- 24.

Времето за пресаждане не може да бъде определено с точност, тъй като това зависи от географското положение, от ежегодните колебания на климатичните условия, от мястото на растението - на изолиран прозоречен перваз, в прозоречен мини-парник или в оранжерия, и дори от изложението на прозореца.

Определянето на времето за пресаждане е строго индивидуално – когато започне новия растеж е най-подходящо. Ранноцъфтящите видове се пресаждат след цъфтежа.

Младите се пресаждат ежегодно, само при необходимост, възрастните екземпляри – на всеки 3-4 години. Преди пресаждане, почвата в саксията трябва добре да просъхне. Пресажда се от суха в суха почва. Първото поливане е едва след 5-7 дни и през това време е добре кактуса да се премести на сенчесто място.

Почвата трябва да е хранителна, водо- и въздухопроницаема. Например може да се използва смес от: 1 част едър речен пясък, 1 част торфена почва и 1 част листовка. Диаметъра на съставните частички трябва да е до 3-5 мм.

Ребуцията се размножава от семена и вкоренени детки.

Размножаванто от семена е трудно, но доста интересно занимание. При ребуцията и айлостерата семената се образуват без кръстосано опрашване. Засяват се в началото на март в стерилизиран субстрат, състоящ се от листовка (напълно изсушена), промит речен пясък и дървен въглен на дребно в пропорции 1:1:1/2, задължително с добър дренаж. Преди засаждане, семената се дезинфекцират за 10 минути в слаб разтвор на калиев перманганат. След това се подсушават на въздух и се засяват. Температурата се поддържа в границите на 15-20С, като се пулверизира и провтрява редовно. След прорастването им, семенаците се пикират в съответни по размер съдове, а следващото пресаждане е чак през следващата година. Едва на втората година, грижите за семенаците са такива както при възрастните растения, но аклиматизирането трябва да е постепенно. Младите семенаци се нуждаят от светлина, като се избягват преките слънчеви лъчи.

Най-подходящото време за вкореняване на детките е през пролетта, до средата на лятото. След отделянето им, те се засушават за едно денонощие. Вкореняват се в стерилизиран овлажнен пясък с долно подгряване.

Възможни трудности:

Издължена, нехарактерна форма на стъблото:

Прекалено високи температури през зимата или недостиг на светлина през лятото.

Сбръчкан връх на стъблото, меки гнили петна в основата му:

Преовлажняване на почвата през есента или зимата.

Липса на растеж:

Недостатъчно поливане през лятото или преовлажняване на почвата през зимата, също и недостиг на хранителни вещества в почвата.

Коркови петна по повърхността на стъблото:Вредители, рана или преохлаждане, също и недостатъчно поливане през лятото.

Меки кафяви петна:

Стъблено загниване. Добре гледаните растения рядко боледуват. Поразеното място се изрязва, почвата се дезинфекцира с разтвор на карбендазим. Условията трябва да се коригирт.

Вредители: памучна въшка, акари, щитоносна въшка.