Драцена - Dracaena

Драцена – Dracaena Vand. ex L.

Семейство: Агавови (Agavaceae).
Родина: тропиците и субтропиците на Стария Свят.
Цъфтеж: в домашни условия рядко.
Растеж: бавен.
Светлина: ярка разсеяна. Изисква защита от преките слънчеви лъчи.
Температура: през пролетта и лятото 20-25°С. През есента и зимата се оставя в хладно помещение, където температурата не трябва да пада под 12°С (оптимално 16-18°С).
Поливане: през пролетта и лятото обилно, но с периоди на засушаване (почвата трябва добре да изсъхне). През зимата поливането се намалява.
Влажност на въздуха: растенията понасят сухия въздух в затворените помещения, въпреки че повечето видове предпочитат повишена въздушна влажност. През лятото растението се пулверизира веднъж дневно с вода с 2-3°C по-топла от околната температура. От време на време листата се бършат с влажна кърпа или се измиват с душ.
Подхранване: през лятото веднъж седмично с комплексни торове; през зимата – веднъж месечно.
Подрязване: след като ствола се оголи, може да се подреже (примерно на 30 см от височината) и върха да се използва за вкореняване.
Период на покой: не е изразен.
Пресаждане: младите растения се пръхвърлят веднъж годишно в по-големи съдове. Възрастните разрастнали се екземпляри се пресаждат през пролетта, през 3-4 години. Сигнал за пресаждане е запълването на целия обем на съда с корени.
Размножаване: от семена (само зеленолистните сортове) и от резници или части от невдървеняло стебло.

Рода Драцена (
Dracaena L. (D. Vand.) наброява около 150 вида многогодишни растения от семейство агавови (Agavaceae). Разпространени са в тропиците и субтропиците на Стария свят.
Името на рода произхожда от гръцката дума dracaena – драконова самка.
Растения с вдървенели стъбла и издължени листа, събранни на върха. Жилкуването на листата е дъгообразно. Във всяко гнездо на плода има по едно семенце. Драцените цъфтят рядко в домашни условия. Цветовете са дребни, бели или зеленикави, с благоуханен или доста тежък аромат.
От много от видовете се добива клей (смола), наричана «драконова кръв» (смолата е с червен цвят). От влакната на листата, имащи свойствата на четината и конския косъм, се правят четки.
Драцените се използват като декоративни растения за жилищни и служебни помещения. Чудесно се вписват в съвременния интериорен стил, съчетавайки изящен тънък ствол с екзотичната красота на листата. Смята се, че драцената успокоява и неутрализира подтиснато състояние. Драцените не са взискателни.
Често се бъркат с близкия род Кордилине, но е лесно да бъдат различени – кордилинетата имат пълзящо коренище и бели възлести корени, а при драцената няма коренище – корените са прави и гладки, тъмно-жълти или оранжеви. Освен това двата рода се различават и по броя на семената във всяко гнездо на семенната кутийка (при кордилинето са 3) и дъговидното жилкуване на листата (при кордилинето страничните жилки изхождат под остър ъгъл от централната).

Видове:

Зеленолистни видове:


Д. Хукер (Dracaena hookeriana K. Koch). Синоним: Д. Румпф (D. rumphii (Hook.) Regel.), Кордилине Румпф (Cordyline rumphii Hook.).


Родина - Южна Африка. Ствола е с височина 1-2 м, понякога с разклонения. Листата са кожести, приседнали, ланцетно-мечовидни, 60-80 см дълж. и 4-5 см шир., леко стесняващи се и вълнисти в основата, с белезникави краища и леко изпъкнала отгоре централна жилка. Има много сортове.

Д. дървовидна (D. arborea (Willd.) Link).


Родина - Тропическа Източна Африка до Ангола. Ствола е до 12 м височина. Листата са тяснолинейни, 45-100 см дълж. и 6-8 см шир. в средната част, приседнали, твърди, зелени, с открояващи се отдолу жилки. Основата на листата е вълниста.

Д. канарска, или Драконово дърво (D. draco L.). Синоним: Юка драконова (Yucca draconis L.).


Расте по открити скалисти места на Канарските острови, в диво състояние и като облагороден вид се среща в Западна Африка и Средиземноморското крайбрежие. Растенията са до 10 м височина и 4,5 м в диаметър при основата на ствола; Всеки клон е разклонен и завършва с плътна розетка от гъсто разположени сивкаво-зелени, кожести, линейно-мечовидни листа 45-60 см дълж. и 2-4 см шир. в средната част, леко стесняващи се в основата и заострени при върха, с открояващи се жилки. Растението се размножава лесно от семена и връхни резници. Д. канарска може да се отглежда в прохладни и топли помещения, докато останалите зеленолистни видове са предимно за топли помещения. Расте бавно.

Д. ивичеста (D. marginata Lam.) –


Предпочитано единично растение в много страни. Родина на растението е о. Мадагаскар и о. Реюньон. Ствола има следи от опадалите листа — трапецовидни белези. Листата са тяснолинейни, тъмно-зелени, твърди, остри, с оригинално украсени червено-кафяви краища и образуват гъсти розетки. При изходната форма листата са тесни, извити, червени по краищата. Окраската е предимно зелена, при пъстролистната форма
tricolor – жълта ивица разделя зелена и червена, създавайки впечатление за златисто-зелена окраска на листата.


При неотдавна въведения пъстролистен сорт
Colorama – червените ивици са по-широки, така че листата изглеждат червени.
http://www.sunshinetropical.com/cgi-bin/photographs/t95

D. reflexa Lam.).


Родина – о. Мавриций. Ствола е с височина 4-5 м, понякога разклоняващ се. Листата са ланцетни, 12-16 см дълж. и 1,8-2,5 см шир. В средната част, стесняващи се до до 0,4-0,7 см в основата, зелени, плътни, кожести, с тънки жилки. Розетката е леко разклонена. Има много разновидности и сортове.
При сорта
Song of India ствола е силно разклонен и по краищата на листата има жълта ивица.


Сорта
Pelomele е пищен, обилно разклоняващ се храст със сиво-зелени листа.

D. surculosa Lindl.


Родина - Сиера-Леоне. Храсти с височина до 3 м, с многобройни вдървенели, разклоняващи се клони 0,3-0,7 см в диаметър и 1,5-3 м дълж.. Листата са разположени по 3 или отделени едно от друго, 7-16 см дълж. и 3,5-6 см шир. в средната част, триъгълни в основата, издължено заострени при върха, кожести, зелени, с жълти петна, с открояващи се жилки на обратната страна. Дръжката е с дълж. 0,3-0,5 см. Съцветието е връхно; цветовете са зелено-бели, ароматни. Има много сортове и разновидности.
При сорта
Punctata листата са светло-жълти с многобройни светло-зелени, дребни петна и точици.

D. umbraculifera Jacq.


Компактна драцена. На върха на ствола има розетка от тесни, издължено-линейни листа, 60-90 см дълж., 2,5-4 см шир., дъгообразно наклонени и образуващи «зелен фонтан». Много ефектен вид.

Пъстролистни видове:

Д. Годзеф (D. godseffiana hort. ex Sander).


Родина - Конго. Нискорасли полухрасти, силни, гъсто разклоняващи се. Листата са овални, 7-10 см дълж. и 3-5 см шир., разположени по 3-5, кожести, лъскаво-зелени, на гъсти бели петна. Цветовете са жълто-зелени, с приятен аромат.

var. kelleri – листата са с дребни жълтеникави петна.
Сорт Florida Beauty – листата напомнят тези на дифенбахията, с кремави петна. Връхчето е остро, издължено.

Д. Голден (D. goldieana Garnier (D. goldieana hort. ex W. Bull)).


Родина - Тропическа Западна Африка (Гвинея). Растенията са с къси тънки стволове. Листата са удебелени, 18-22 см дълж. и 10-13 см шир. В средната си част, заострени при върха, кремаво-бели, с тъмно-зелени напречни ивици от двете страни. Дръжката е с дълж. 5-8 см, жлебовидна. Красиво растение. Отглежда се единствено в топли помещения, при температура 20-22°C и висока влажност.

D. phrynoides Hook

Листата са с дръжки, овални, на върха заострени, 6-10 см дълж., 5-12 см шир. Горната страна е лъскава, тъмно-зелена, с белезникави петна, долната е по-светла.

D. deremensis Engl. Синоним: Д. ароматна (D. fragrans (L.) Ker Gawl.).


Родина - Тропическа Африка. Растенията са с височина 3—5 м. Листата са издълженоланцетни, приседнали, 45—50 см дълж и до 5 см шир., тъмно-зелени, насочени нагоре (старите висят). Има много пъстролистни сортове и форми.
При разновидността
bausei — листата са 40 см дълж. и 5 см шир., често увиснали, с бяла ивица по протежение на средната жилка, с тъмно-зелени странични ивици от всяка страна.

При разн.
warneckii листата са зеленикави, с бели ивици по края и със светли и тъмно-зелени штрихи.


При
Stripe (сортове White Stripe, Yellow Stripe и Green Stripe) листата са с разнообразно украсени краища.


Janet Craid е изцяло зеленолистен сорт, понякога с една или няколко продълговати ивици с различен цвят. Този сорт е бързорастящ, невзискателен към светлината.


При недостиг на място, може да се отглежда сорта
compacta.

D. fгаgrans (L.) Ker-Gawl. Синоним: D. deremensis Engl.


Родина - Тропическа Западна и Източна Африка. Ствола е с височина до 6 м. Листата са с дълж. 45-80 см и 2,5_3,5 см шир., зелени, леко висящи, с открояваща се от двете страни централна жилка. Розетката е плътна.

Има много сортове и форми.

Corn plant — има оригинално съцветие. На фона на леко вълнистите зелени листа се извисява водопад от съцветия с дълж. до 6 м, състоящи се от многобройни групи от лилави цветове.


Glauca – има тънки маслинено-зелени листа с едва доловим пурпурен оттенък, особено многобройните листа в долната част на ствола. На този фон се открояват нежните лавандулово сини цветове.
При формата lindenii ствола е с височина до б м; листата са с широка зелена ивица, по средата с повече или по-малко широки кремаво-бели ивици, широки от двете страни, жълтеникаво-зелени (старите са зелени по краищата).


При формата
massangeana — листата са на жълтеникаво-зелени ивици по средата, които се редуват с тесни тъмно-зелени ивици, а след това — от широки тъмно-зелени.


Rothiana — листата са с дълж. 70-80 см и 7-10 см шир., плътни, кожести, тъмно-зелени, по краищата бели.

Victoria — сходен с lindenii; листата се различават с широки жълтеникави странични ивици, зеленеещи при старите листа.

Д. Сандер (D. sanderiana hort. Sander ex Mast.).


Родина - Конго. Нискорасли растения с тънки стволове, гъсто облистени. Листата са ланцетни, 15-20 см дълж. и 1-3 см шир., зелени, с бели и сребристо-сиви ивици.


При разн.
borinquensis листата са с тъмно-зелена ивица.

Грижи за растението:

За драцените е необходима ярка разсеята светлина, изискват защита от преките слънчеви лъчи. Растенията се чувстват добре на прозорец със западно или източно изложение, със защита от слънцето през лятото. Расте добре и на известно разстояние от южен прозорец. Пъстролистните форми изискват повече светлина, в сравнение със зеленолистните. Допуска се през лятото растенията да се изнесат на открито, на място защитено от преките слънчеви лъчи и дъждовете. Ако през лятото драцената е била на много светло място, през зимата растението трябва да се остави близо до прозорец, иначе няма да му достига светлина. Драцената расте добре на изкуствено осветление. При недостиг на светлина, растенията забавят растежа си и са склонни към заболявания.

Оптимална температура 20-25°С, въпреки че през лятото могат да издържат и 27-28°. През зимата се оставят в прохладно помещение, където температурата не пада под 12°С (оптимално 16-18°С).
През пролетта и лятото растението се полива обилно, но с просъхване на субстрата между поливанията. През зимата поливането се намалява, полива се едва когато целия обем на субстрата просъхне, тъй като преовлажняването може да предизвика загниване на кореновата система. Може да се увеличи времето между поливанията, но тогава растението трябва да се пулверизира по-често. Половин час след поливане, излишната вода от подложката трябва да се излее. Подложката се избърсва старателно със суха кърпа. Не се допуска застой на вода в почвата, така че добрия дренаж на дъното на саксията е задължителен. Драцените с широки листа изискват по-обилно поливане през периода на растеж, в сравнение с видовете с тесни листа, тъй като изпаряват повече влага.

Понасят сухия въздух в затворените помещения, въпреки че повечето драцени предпочитат повишена въздушна влажност (само
драконовото дърво и драцена Годзеф предпочитат сух въздух). През лятото растението може да се пулверизира по няколко пъти на ден с вода с 2-3°С по-топла от околната температура на въздуха. Освен това растението може да се постави върху вана с влажен торф или керамзит. Листата се измиват с душ и се изтриват с влажна кърпа, за да се измие прахта и да се избегне появата на вредители. През зимата растенията се оставят по-далече от отоплителни уреди.

D. Deremensis се мие и пулверизира особено внимателно, за да се избегне стичането на излишна вода в розетката на листата, особено през есента и зимата. Листата на драцените могат да се покриват с течен препарат на основата на восък, за да се гланцират.

Подхранва се през цялата година: през лятото — веднъж седмично с комплексни торове; през зимата — веднъж месечно.

Листата на драцените са с кратък живот и е естествено растенията да имат листа само на върха на ствола, след две години долните листа започват да жълтеят, повяхват и изсъхват. Веднага след като се оголи, стъблото може да се подреже (примерно на височина 30 см) и върха да се използва за вкореняване. Ако драцената се подреже, израстват нови розетки листа и става още по-красива (поливането се намалява до появата на новите стебла).

Младите растения се прехвърлят веднъж годишно. Разрастналите се възрастни екземпляри се пресаждат през пролетта през 3-4 години. Запълнилите саксията корени са сигурен белег, че е време за пресаждане. Подбира се хранителен субстрат, богат на хумус, слабокисел (рН 6-6,5). Може да се подготви от торфена почва (4 части), листовка (2 части) и пясък (1 част). При пресаждането, освен пясък, към субстрата може да се добавят и парченца дървен въглен (от бреза) и кирпич. На 5 л почва се добавят три шепи въглен и 0,5 л кирпич. Дървения въглен предотвратява развитието на процесите на гриене, а парченцата кирпич повишават въздухопроницаемостта на почвата и обират излишната влага, което е много важно, защото драцените не понасят преполиването и застоя на вода в почвата. На дъното на саксията се прави добър дренаж. При екземплярите в големи саксии, е добре от време на време да се сменя (примерно веднъж годишно) горния слой почва (2-3 см).

Растенията могат да се отглеждат и като хидропонна култура.
Размножаването е от семена (само за зеленолистните сортове) и от резници или части от невдървеняло стебло.

Разновидностите със зелени листа са размножават от семена, засадени през март-април. Пониците се появяват след 30-35 дни.
Пъстролистните форми могат да се размножават от части невдървеняло стъбло и връхни резници. За тази цел на ствола, не много под листата, се прави от горе надолу разрез до половината на ствола. Поставя се клечка кибрит, за да не се съединяват частите на стъблото. Мястото се обвива с влажен мъх и се привързва с връв. Още по-добре е ако на мястото на надреза се постави или малка пластмасова саксия, разрязана на две, или фуния от плътна хартия. Саксията или хартиената фуния се напълва с лека хранителна почва, в която бързо се образуват корени. Субстрата трябва да се поддържа влажен. След вкореняването, горната част се отделя и се пресажда в отделна саксия. Оставащото стъбло може да се нареже на резници с дължина от 5 до 7 см, които се засаждат под наклон в почва в условията на мини-парник за вкореняване. В саксията се оставя пънче с височина 5-10 см за получаване на ново растение. За вкореняването се използва смес от торф и пясък при температура 23-24°С. Може също да се отреже върха на растението с дължина 30-35 см и да се вкорени в съд с вода и едрозърнест пясък на дъното (слой 5 см). На останалата част от стъблото се появяват нови розетки, които могат да се отрежат заедно с част от стъблото и да се засадят. На старото стъбло се оставя пънче до самата повърхност на почвата.

Възможни трудности:

Преполиването е много опасно за драцените. При редовно продължително поливане и постоянно мокра почва, корените започват да загниват, което забавя растежа на растението. Често допускана грешка е предположението, че забавения растеж е реакция на сухия въздух в помещението и недостатъчното поливане. Увеличаването на поливането в такъв момент, и заедно с това – пулверизирането, което за някои от видовете, особено през студения сезон, е пагубно, тъй като водата се стича в листните розетки и в основата на стъблото, с което още повече допринася за загниването му.

Кафяви връхчета или краища на листата – прекалено сух въздух, студени течения или недстатъчно поливане.

Кафяви петна по листата - недостатъчно поливане.

Листата са сгърчени, меки, с кафяви краища – прекалено ниска температура, възможно е през деня да е топло, а през нощта температурата да пада под препоръчителния минимум.
Пожълтяване на листата - при сух въздух, недостиг на хранителни вещества в почвата (конкретно азот).

Долните листа жълтеят – За драцените е характерно да губят долните си листа, като единствено горната част на ствола остава облистена. Може единствено да се подмлади растението, като се отреже и вкорени върха.

Светли сухи петна по листата – прекалено силна светлина или слънчево изгаряне.

Вредители: памуклийка, акари, щитоносна въшка, листна въшка, трипс.